потил

Речник на българския език

1. потил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потил е производна форма на потя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потил — мин. деят. св. прич. м. р.

потил е производна форма на потя се (мин. деят. св. прич. м. р.).