потегнело

Речник на българския език

1. потегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потегнело е производна форма на потегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потегнело е производна форма на потегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).