потегнел

Речник на българския език

1. потегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потегнел е производна форма на потегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потегнел е производна форма на потегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).