потегнал

Речник на българския език

1. потегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потегнал е производна форма на потегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

потегнал е производна форма на потегна (мин. деят. св. прич. м. р.).