потеглял

Речник на българския език

1. потеглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потеглял е производна форма на потеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потеглял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потеглял е производна форма на потеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потеглял — мин. деят. св. прич. м. р.

потеглял е производна форма на потеглям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потеглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

потеглял е производна форма на потеглям (мин. деят. несв. прич. м. р.).