потеглил

Речник на българския език

1. потеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потеглил е производна форма на потегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

потеглил е производна форма на потегля (мин. деят. св. прич. м. р.).