потеглело

Речник на българския език

1. потеглело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потеглело е производна форма на потегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потеглело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потеглело е производна форма на потегля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).