потеглел

Речник на българския език

1. потеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потеглел е производна форма на потегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потеглел е производна форма на потегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).