потвърдило

Речник на българския език

1. потвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потвърдило е производна форма на потвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потвърдило е производна форма на потвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).