потвърдил

Речник на българския език

1. потвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потвърдил е производна форма на потвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

потвърдил е производна форма на потвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).