потаила

Речник на българския език

1. потаила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потаила е производна форма на потая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потаила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потаила е производна форма на потая (мин. деят. св. прич. ж. р.).