потаил

Речник на българския език

1. потаил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потаил е производна форма на потая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потаил — мин. деят. св. прич. м. р.

потаил е производна форма на потая (мин. деят. св. прич. м. р.).