посъживял

Речник на българския език

1. посъживял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъживял е производна форма на посъживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживял — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъживял е производна форма на посъживя (мин. деят. несв. прич. м. р.).