посъживявал си

Речник на българския език

1. посъживявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъживявал си е производна форма на посъживявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъживявал си е производна форма на посъживявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. посъживявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъживявал си е производна форма на посъживявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).