посъживило е

Речник на българския език

1. посъживило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъживило е е производна форма на посъживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъживило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъживило е е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).