посъвземело

Речник на българския език

1. посъвземело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвземело е производна форма на посъвзема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъвземело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посъвземело е производна форма на посъвзема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).