посъвземал е

Речник на българския език

1. посъвземал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземал е е производна форма на посъвземам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвземал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземал е е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посъвземал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземал е е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).