посъвземало си

Речник на българския език

1. посъвземало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало си е производна форма на посъвземам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъвземало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало си е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. посъвземало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало си е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).