посъвземало е

Речник на българския език

1. посъвземало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало е е производна форма на посъвземам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъвземало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало е е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посъвземало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвземало е е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).