посъвземал

Речник на българския език

1. посъвземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземал е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъвземал е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посъвземал — мин. деят. св. прич. м. р.

посъвземал е производна форма на посъвземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посъвземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъвземал е производна форма на посъвземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).