посъвзело е

Речник на българския език

1. посъвзело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвзело е е производна форма на посъвзема (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъвзело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъвзело е е производна форма на посъвзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).