посъбуждало си

Речник на българския език

1. посъбуждало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъбуждало си е производна форма на посъбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъбуждало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъбуждало си е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. посъбуждало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъбуждало си е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).