посъбужда

Речник на българския език

1. посъбужда — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посъбужда е производна форма на посъбуждам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посъбужда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посъбужда е производна форма на посъбуждам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. посъбужда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посъбужда е производна форма на посъбуждам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).