посучел си

Речник на българския език

1. посучел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посучел си е производна форма на посуча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посучел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посучел си е производна форма на посуча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).