посуче

Речник на българския език

1. посуче — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посуче е производна форма на посуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посуче — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посуче е производна форма на посуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).