посучат

Речник на българския език

1. посучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

посучат е производна форма на посуча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

посучат е производна форма на посуча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).