посуетил съм

Речник на българския език

1. посуетил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посуетил съм е производна форма на посуетя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посуетил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посуетил съм е производна форма на посуетя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).