посуетило

Речник на българския език

1. посуетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посуетило е производна форма на посуетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посуетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посуетило е производна форма на посуетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).