постъкмили

Речник на българския език

1. постъкмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

постъкмили е производна форма на постъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. постъкмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

постъкмили е производна форма на постъкмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).