постъкмели

Речник на българския език

1. постъкмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

постъкмели е производна форма на постъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. постъкмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

постъкмели е производна форма на постъкмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).