постулира

Речник на българския език

1. постулира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

постулира е производна форма на постулирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. постулира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

постулира е производна форма на постулирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. постулира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

постулира е производна форма на постулирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).