постригвал

Речник на българския език

1. постригвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постригвал е производна форма на постригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постригвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постригвал е производна форма на постригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. постригвал — мин. деят. св. прич. м. р.

постригвал е производна форма на постригвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. постригвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

постригвал е производна форма на постригвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).