пострига

Речник на българския език

1. пострига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пострига е производна форма на пострижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пострига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пострига е производна форма на пострижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).