постоявало

Речник на българския език

1. постоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постоявало е производна форма на постоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постоявало е производна форма на постоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

постоявало е производна форма на постоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. постоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постоявало е производна форма на постоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).