постихнел

Речник на българския език

1. постихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постихнел е производна форма на постихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

постихнел е производна форма на постихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).