постили

Речник на българския език

1. постили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

постили е производна форма на постя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. постили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

постили е производна форма на постя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).