постесняло

Речник на българския език

1. постесняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постесняло е производна форма на постесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постесняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постесняло е производна форма на постесня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).