постеснил

Речник на българския език

1. постеснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постеснил е производна форма на постесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постеснил — мин. деят. св. прич. м. р.

постеснил е производна форма на постесня (мин. деят. св. прич. м. р.).