постелете

Речник на българския език

1. постелете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

постелете е производна форма на постеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. постелете — повелително наклонение, мн. ч.

постелете е производна форма на постеля (повелително наклонение, мн. ч.).