постелело

Речник на българския език

1. постелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постелело е производна форма на постеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постелело е производна форма на постеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).