постел

Речник на българския език

1. постел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постел е производна форма на постя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постел — мин. деят. несв. прич. м. р.

постел е производна форма на постя (мин. деят. несв. прич. м. р.).