постегнело

Речник на българския език

1. постегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постегнело е производна форма на постегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постегнело е производна форма на постегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).