постегнел

Речник на българския език

1. постегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постегнел е производна форма на постегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

постегнел е производна форма на постегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).