постановяло

Речник на българския език

1. постановяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постановяло е производна форма на постановя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постановяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постановяло е производна форма на постановя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).