постановявал си

Речник на българския език

1. постановявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

постановявал си е производна форма на постановявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. постановявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

постановявал си е производна форма на постановявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. постановявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

постановявал си е производна форма на постановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).