постановило си

Речник на българския език

1. постановило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постановило си е производна форма на постановя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. постановило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постановило си е производна форма на постановя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).