посръбвал

Речник на българския език

1. посръбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посръбвал е производна форма на посръбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посръбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посръбвал е производна форма на посръбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посръбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

посръбвал е производна форма на посръбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посръбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посръбвал е производна форма на посръбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).