поспорил си

Речник на българския език

1. поспорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поспорил си е производна форма на поспоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поспорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поспорил си е производна форма на поспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).