поспорило си

Речник на българския език

1. поспорило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поспорило си е производна форма на поспоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поспорило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поспорило си е производна форма на поспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).