поспорел

Речник на българския език

1. поспорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспорел е производна форма на поспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поспорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поспорел е производна форма на поспоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).